Информация, относно маймунска вариола

По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, към 25 май 2022 г. 118 потвърдени случая на маймунска вариола са съобщени от 12 държави-членки на ЕС/ЕИП (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Италия, Португалия, Испания, Словения, Швеция и Нидерландия). Повечето случаи са сред млади мъже, самоопределящи се като мъже, които правят секс с мъже.

Към същата дата, общият брой на заболелите със съмнение за маймунска вариола в държави, които не са ендемични, са 219, като държави извън ЕС/ЕИП, които са докладвали случаи са Аржентина, Австралия, Канада, Израел, Великобритания, САЩ, Швейцария, ОАЕ и Мароко.

Маймунската вариола е вирусно заболяване, което се предава от животни на хора (зооноза). Причинява се от вирус, принадлежащ към Род Orthopoxvirus на семейство Poxviridae.

Маймунската вариола е най-разпространената в момента зооноза при хората след ликвидацията на вариола в света. В ендемичните райони вирусът на заболяването вероятно се поддържа в природата чрез циркулация сред редица бозайници, включително катерици, плъхове, мишки, сънливци и примати със случайно разпространение при хората, като заразяването се осъществява чрез ухапване или директен контакт с кръв, месо, телесни течности или кожни лезии на заразено животно.

Маймунската вариола не се разпространява лесно между хората. Заразяването се осъществява чрез дихателни капчици при директен и продължителен близък контакт (лице в лице), чрез директен контакт с телесни течности на заразен човек, контакт на лигавица или кожа с нарушена цялост с отворени обривни лезии или със замърсени с вирус предмети, като спално бельо или дрехи.

Всеки заболял със съмнение за маймунска вариола следва да бъде проучен и ако е лабораторно потвърден – изолиран до завяхване на обривните единици, отпадане на образуваните крусти и образуване на нов кожен слой.

Заболяването обикновено започва с треска, мускулна болка, умора и главоболие. До три дни от появата на първите симптоми се появява макулопапулозен обрив, който се разпространява центробежно от мястото на първична инфекция към другите части на тялото.

Внимание следва да се обръща на пациенти с атипичен обрив, който преминава през няколко стадия на развитие – макули, папули, везикули, пустули по едно и също време във всички засегнати части от тялото, с проява на други клинични оплаквания от изброените по-горе.

Инкубационният период при маймунската вариола е между 5 и 21 дни, но обикновено варира от 6 до 13 дни. Началото на обрива се счита за начало на инфекциозния период. Въпреки това се смята, че лицата с първоначалните клинични прояви също са заразни. Заболяването обикновено протича между две и четири седмици.

При по-голямата част от заболелите от маймунска вариола симптомите са леки до умерено проявени.

Понастоящем в Европейския съюз не е разрешена за употреба ваксина срещу маймунска вариола.

Предвид че причинителят на маймунска вариола може да се предава на всеки, пациентите трябва да бъдат инструктирани да се изолират (без осъществяване на близък или полов контакт). При необходимост от контакт с член от домакинството се носят защитни маски за лице от всички лица и се извършва хигиена на ръцете.

Потвърдените случаи на маймунска вариола не трябва да напускат дома, освен в случай на провеждане на медицински преглед, след съгласуване с РЗИ. В тези случаи, лицата трябва да покрият обривните единици (например дълги ръкави и панталони) и да носят медицинска маска за лице.

В допълнение, заболелите от маймунска вариола следва да избягват контакти с всякакви домашни любимци – бозайници и по-специално домашни гризачи (мишки, хамстери, морски свинчета, катерици и др.), поради възможността за предаване от човек на домашен любимец.

При случай на маймунска вариола следва да се има предвид определянето на неговите контактни лица. Това са лица, които в периода от началото на оплакванията до отпадане на крустите от обривните единици на заболелия са имали един от следните контакти с него: директен контакт лице в лице, вкл. и медицински специалисти без подходящи лични предпазни средства; директен физически контакт с кожа и кожни лезии, вкл. сексуален контакт; контакт със замърсени материали, напр. дрехи, бельо, постеловъчни материали.

Всички идентифицирани близки контактни на случай на маймунска вариола трябва да бъдат инструктирани да се самонаблюдават за появата на повишена телесна температура и симптоми в продължение на 21 дни от датата на последния контакт със случая. При поява на клинични оплаквания контактните лица следва да се изолират в дома.

Задължително е уведомяването на РЗИ за всеки съмнителен случай на Маймунска вариола по реда на Наредба №21, прилагайки горепосочените критерии, както и за взети проби, с цел организиране на тяхното своевременно транспортиране до НЦЗПБ.