20 октомври - Ден за борба с йоддефицитните заболявания

Всяка година 20 октомври се отбелязва в цял свят като ден за борба с йодния дефицит - световен проблем с обществено значение. СЗО подчертава, че йодният дефицит, като проблем на общественото здраве, с ефектите си върху развиващия се мозък, менталния капацитет, здравето на жените и по-този начин и върху икономическата продуктивност на обществото, подлежи на политика на превенция и устойчиво елиминиране, която се явява с най-висок приоритет от страна на правителствата и международните агенции (WHO 2007a). През 2005 година Световната здравна асамблея приема резолюция за мониторинг на процеса на елиминиране на йод-дефицитните нарушения и оценка на глобалната ситуация на всеки три години. Превенцията на ЙДН е сред най-лесните и с най-ниска себестойност в сравнение с елиминиране на останалите хранителни дефицити. СЗО и UNICEF съвместно  препоръчват универсалното йодиране на солта, като главна стратегия за постигане елиминирането на йод-дефицитните нарушения (UNICEF-WHO 1994).

България е една от Европейските  страни с ендемично разпространение на йодния дефицит. Последният е екологична даденост, характерен за планинските и полупланински райони на планетата. У нас тези райони заемат 1/3 от територията на страната. Проучванията през 50-те години на 20 век са установили в ендемичните райони честота на гушавостта 55.9% и на кретенизма между 1-3,5% (общ брой на случаите с кретенизъм 6000). Държавата интервенира и през 1958 г. с ПМС № 18/3.11.1958 е въведена задължителна  профилактика на населението в ендемичните райони с йодирана готварска сол.  В резултат на тези мерки болестността от йоддефицитни заболявания спада от 55,9%  (1955 г.) до 12,1% (1971 г.) и е постигната пълна ликвидация на кретенизма. В края на 80-те години обаче се установява, че болестността е нараснала на 23.3% в резултат на редица субективни и обективни причини.

Във връзка с това през 1994 г. с ПМС № 96 се поставят основите на системна национална политика за ликвидиране на йоддефицитните заболявания. С постановлението се въвежда задължително използване на йодирана сол от населението, общественото хранене и в производството на храни на територията на страната, провеждане на системен контрол на съдържанието на йод в солта и извършване на периодична оценка на ефективността на провежданата профилактика чрез представителни проучвания сред информативните групи от населението – учениците и бременните жени.

В изпълнение на ПМС № 96 (1994 г.) са проведени няколко национални представителни  проучвания, резултатите от които показват значително намаляване на йоддефицитните заболявания. През 2003 г. с проучването бе установено ехографски, че болестността е сведена до 2.1% сред децата на възраст 6-10 години, които са една от информативните групи.

Резултатите от проведеното национално проучване през 2008 г. върху разпространението на йоддефицитните заболявания и за оценка на йодния статус на популационно ниво дават основание да се приеме, че приложената стратегия за ликвидиране на ЙДЗ чрез  универсално йодиране на солта за хранителни цели, е ефективна и  ендемията от йоддефицитни заболявания на територията на цялата страна е ликвидирана.

Като резултат от постигнатите успехи и направените препоръки през 2010 г. е прието Постановление № 148 на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели, приета с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2001 г. Постановлението предвижда Министерството на здравеопазването да осъществява контрол на въздействието на приема на йодирана сол върху йоддефицитните заболявания и нарушения чрез провеждане на изследвания сред рискови групи от населението (деца и бременни жени). Предвижда се изследванията да се извършват на всеки 4 години със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година, като първите изследвания да се извършат през 2012 г. Установените резултати от проучването през 2012 г. дават основание да се препоръча след 4 години провеждане на следващ представителен за страната мониторинг с участието и на екип от ендокринолози. Мониторингът да включва проучване във всички области на страната при рискови групи от деца на възраст 6-10 години, бременни жени във втори и трети триместър и контролна група, чрез провеждане на изследвания за определяне нивата на екскретирания йод с урината, нивата на TSH в кръвта, серумен тиреоглобулинът, ехографско изследване на обема щитовидна жлеза, изследване нивата на калиев йодат в сол от домакинствата. С цел повишаване информираността на населението относно йоддефицитните състояния и нарушения, рисковете за здравето при подобни състояния и профилактиката им чрез прием на йодирана сол, да се  проведе информационна кампания сред населението.

Предвид установените резултати от анализа на солта за съдържание на калиев йодат, да се провеждат регулярни изследвания (поне веднъж годишно) за определяне на калиев йодат в солта на пазара.

Целесъобразно е предприемане на мерки за завишаване на контрола при йодиране на солта, както и контрол на изискването за предлагане на пазара за хранителни цели само на сол, йодирана с калиев йодат.

 

Информацията е по материали на НЦОЗА - София