Информация относно поддържане на ефективен надзор на внасяните паразитози

Маларията е трансмисивна ендемична протозооза, независимо от вида който я причинява. Източник са заразените хора – болни и паразитоносители, в чиято периферна кръв циркулират гаметоцити. Основният механизъм на предаване е трансмисивният. Вектор са женски­те комари от род Anopheles, носещи спорозоити в слюнчените си жлези. Други механизми на предаване са трансплацентарният (при увредена плацента), предаване на инфекцията по време на раждане (отслояване на плацентата, смесване на кръвта на майката и на плода, както и при родова травма) и хемотрансфузионният.

В България маларията е ликвидирана от 1965 г., но поради разширяващите се връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ендемични за малария, ежегодно се регистрират вносни случаи на това заболяване. През последните 10 години (2014 – 2023 г.) в страната са регистрирани 110 случая на внесена малария, от които 73 (66%) са на тропическа малария с причинител Plasmodium falciparum. Нараства и броят на пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, които са потенциални източници на инфекция с маларийни плазмодии.

Основни закономерности в епидемичния процес при маларията са: източник (резервоар) на инфекцията, механизъм за предаването й и възприемчиво население.

Източник на маларията е човек, в чиято кръв има полово зрели форми на паразита (гаметоцити). Това могат да бъдат хора, както с остри прояви на малария, така и  безсимптомни паразитоносители.

Основен фактор за предаване на маларията са комарите от род Анофелес.

Заразяване може да стане и при: кръвопреливане, кръвни манипулации (спринцовка), трансплантации и трансплацентарно.

Всички хора са възприемчиви към маларията. Не се създава траен имунитет след преболедуване. Ваксина все още няма, въпреки усилените проучвания в тази насока.

Клиника:

Клиничната картина на заболяването започва с грипоподобен синдром – обща отпадналост, безсилие, безапетитие, повишаване на температурата. Типични  за маларията са  циклични температурни пристъпи (маларийни пристъпи) с ясно изразени три  фази – чувство на студ (разтрисане), траещо половин до два часа; висока температурата до над 38°, придружена от главоболие, болки по ставите и мускулите, която  продължава от 4-6 часа; обилно изпотявне. Те  продължават от 6 до 12 часа, като се проявяват най – често между 9 и 15 часа, с изключение на овале маларията, при когато пристъпите са обикновено вечер. В зависимост от вида на причинителите на маларията пристъпите се повтарят на всеки 48 ч. при Pl. vivax и ovale, ежедневно при Pl. falciparum и на 72 ч. – при Pl. malariae. Тези циклични протичания съответстват на динамиката в разрушаване на еритроцитите.

В началото на болестта, след преминаване на пристъпа и до настъпването на следващия, болният се успокоява и има желание за сън, след който се чувства здрав, със запазено самочуствие и бодър вид. Много скоро с увеличението на броя на пристъпите се засилва общата слабост на организма, състояние се влошава, съзнанието е объркано, болният развива анемия, последвана от хепатомегалия и спленомегалия.

 Клиничното протичане на маларията показва различия (според вида на причинителя) в инкубационния период, ритъма на пристъпите и усложненията.

Усложненията настъпват най-често при тропическата малария, като най- уязвими са неболедувалите преди това  от малария лица, бремените жени и малки деца.

Едно от най-тежките усложнения,  е маларийната кома, проявена с пълна загуба на съзнанието, поради поразяването на централната нервна система.

Диагноза:

Диагнозата се поставя въз основа на характерната клинична картина, анамнестичните данни (пребиваване в тропическа страна с разпространена малария, кръвопреливане) и се потвърждава с откриването на паразити в периферната кръв, от която се правят дебела капка и кръвна натривка.

Лечение:

От съществено значение е своевременното диагностициране и лечение на болните лица, с цел предпазване от усложнения и смърт.

Провеждане на лечението на маларията зависи от маларийния причинител, като се цели спиране на пристъпите, ликвидиране на източника (образуване на гаметоцити) на зараза и предотвратяване на усложненията. Използват се препарати, действащи на еритроцитарния и тъканния (в черния дроб) стадий на паразита. Лечението се провежда и в зависимост от резистентността на щама.

Препаратите за лечение на маларията са Chloroquine, Arthrochin, Mefloquin (Lariam), Artemether (Riamet), Artemisin, Proguanil (Malaron), прилагани по схема в дози, различни за възрастни и деца. Други прилагани препарати са сулфонамиди, антибиотици. При резистентност на щама се използва и Chinin. Поради наличието на форми на плазмодиите в чернодробните клетки при причинители Pl. ovale или Pl. vivax, лечението включва и Primaquine.

Преболедувалите от М. тропика и М. квартана се диспансеризират за една година, а  при другите два вида - М. вивакс и Овале малария  диспансеризацията е за 3 години.

Профилактика:

Профилактиката и борбата с маларията включва следните мерки:

  • спрямо източника - ранна диагностика и лечение на болните и заразоносителите;
  • спрямо преносителите на зараза – борба с ларвите; мероприятия за пресушаване и отводняване на блатата и др.
  • индивидуална профилактика – предпазване от ухапвания от комари; провеждане на химиопрофилактика.

При пътуване в страни с разпространена малария - Африка, Азия, Латинска Америка, Турция, Русия и някои бивши съветски републики, лицата да се консултират с паразитолог за указания за провеждане на химиотерапия.