Коклюш – характеристика на заболяването, начин на заразяване, клинично протичане, ваксинопрофилактика
Какво представлява заболяването и кой го причинява?
Коклюш, познат и като магарешка кашлица, е остра респираторна инфекция, която протича с характерна конвулсивна кашлица. Причинява се от бактерията Bordetella pertussis, слабо устойчива във външната среда – при стайна температура загива за около 30 мин.
Как се предава?
Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в домакинството/семейството от по-големи братя/сестри или от други възрастни членове.
Как се открива?
За изолиране на причинителя Bordetella pertussis в началото на заболяването от болния се взема назофарингеален секрет (за предпочитане сутрин на гладно). С по-висока чувствителност е изследването по метода PCR. Материалът за изследване трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение. Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния статус на пациента.
Какви са симптомите?
Инкубационният период е средно 7-14 дни.
В началото на заболяването болният е с прояви на лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична пароксизмална спастична (магарешка) кашлица. В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многобройни краткотрайни изкашляния, последвани от специфичен инспираторен звук – реприз. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачна течност, последвано от повръщане. След преминаване на острата фаза пристъпите стават по-редки и с отслабен интензитет, а състоянието на болния постепенно се подобрява.
Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици.
До какви последствия може да доведе?
Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система.
Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход.
При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове, които са в резултат от нарушено снабдяване с кислород. Мозъчни кръвоизливи могат да доведат до постоянна мозъчна увреда и дори до смърт.
На всеки 1000 души заразени с коклюш:
- 2 умират от пневмония или мозъчно увреждане (повечето от тези смъртни случаи са при деца под 6 месечна възраст);
- 10 получават конвулсии;
- 1 развива енцефалит;
- 50 развиват пневмония;
- 200 се нуждаят от прием в болница за лечение.
Заболяването е опасно за кърмачета и деца в ранна детска възраст, както и за неимунизирани срещу инфекцията.
Имунопрофилактика
Имунизации срещу заболяването се прилагат още от първата година след раждането – 3 приема (Hexacima).
Реимунизации се поставят по следната схема: през втората година (Pentaxim); през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim); през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix)
На всеки 1 000 души ваксинирани срещу коклюш 100 съобщят за дискомфорт, зачервяване или подуване на мястото на поставяне на ваксината или имат треска.
В някои страни от ЕС/ЕИП се препоръчват бустерни дози при юноши и възрастни и/или бременни жени, което осигурява временна защита на бебето след раждане, както и на неваксинирани жени, които наскоро са родили с цел да се намали рискът от предаване на заболяването на бебето.
РЗИ – ПЕРНИК