Месец януари - Световен месец на радона

Месец януари е обявен от Световната здравна организация за месец на борбата с вредното въздействие на радона.

Радонът представлява повече от 50% от естествения радиационен фон на Земята. Като инертен газ с кратък живот на полуразпад е основната причина за вътрешното облъчване на населението на Земята. Това облъчване води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, а рискът е пропорционален на концентрацията на радон и на времето на облъчване. Радонът е втори по значимост фактор след тютюнопушенето, предизвикващ рак на белия дроб, доказва Световната здравна организация.

Препоръчителни нива на концентрация на радон в жилищни и обществени  сгради, съгласно българското законодателство са до 300 Bq.m³.

Няма безопасен праг на концетрация на радона и препоръчителните нива се разглеждат по–скоро като указание за предприемане на мерки за намаляването му  в сградата.

 Условия за натрупване на по-високи концентрации радон се създават в затворени помещения в жилищни сгради, основно в мазета, на първите етажи и в помещения с рискови производства, а едновремената употреба на тютюневи изделия и високите концентрации на радон увеличават риска от рак на белия дроб многократно.

Радонът е инертен газ без цвят, без мирис, без вкус и единственият начин да се установи наличието му е да се измери неговата концентрация. Има различни методи на измерване, като по-достоверният е дългосрочен, със специални детектори, които трябва да престоят в помещението поне 3 месеца.

Кои са мерките за намаляване на високите нива на радон?

• Понижаване на налягането под сградата чрез издълбаването на така наречените „радонови шахти” в земята непосредствено под плочата. Тези шахти се свързват с тръби, изведени извън сградата и обръщат разликата в налягането между пространството под пода и в помещението. Радонът като почвен газ се събира в шахтата и се извежда в атмосферата, без да навлиза в сградата.
• Вентилация на подподовите пространства и помещения – представлява допълнителни подетажни отвори, вентилационни решетки или свободни пространства, които вентилират и от там намаляват концентрацията на радон в помещенията.
• Уплътняване на подове и стени – запечатване. Запечатването е уплътняване на отвори и цепнатини по пода и стените, с което не се допуска навлизане на радон в помещенията. Мярката не е надеждна като метод, тъй като не могат да бъдат обхванати и запушени на 100% всички цепнатини по пода.
• Допълнителни мерки, които може да се предприемат:

1. Въздържане от тютюнопушене в помещенията.
2. Увеличаване на притока на свеж въздух чрез отваряне на прозорци, използване на вентилатори и вентилационни отвори. Естествената вентилация е само временна мярка и има недостатъци: поради загуба на топлина се нарушава конфортът в жилището, увеличават се разходите, нарушават се мерките за сигурност.

• Системи за извеждане на радона от сгради чрез:
• Запечатване на пода със изолираща подова замазка и/или покриване с изолиращо фолио;
• Пасивна и активна вентилационна система – изграждане на „радонови аспиратори”, „противорадонови канавки” и „противорадонови шахти”, чиято цел е извеждане на радона от почвата под помещенията в атмосферата. Изсмукването при пасивната система е без вентилатор, а при активната система - с вентилатор. По правило концентрациите се понижават 10 пъти, но е постигано и стократно понижение.

Радонът е естествен елемент на околната среда, който винаги е съществувал и ще продължава да съществува, но при определени условия създава риск за здравето, който може да бъде решен с предприемане на конкретни действия от страна на държавата, обществото и отделната личност.

Като естествено продължение на Националната програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 – 2017, в България работи Национален план за действие за намаляване на риска от облъчване от радон 2018 – 2022 г. Дали националната политика ще стане реалност, с други думи дали ще намалее заболеваемостта от рак на белия дроб, причинена от радон, зависи от всички институции, ангажирани по изпълнението Националния план, както и от всеки от нас като гражданин.