Какво трябва да знаем за радона

След откриването на алфарадиацията английския физик Ърнест Ръдърфорд през 1899г, през 1900г., немскиятот физик Фридрих Ернст Дорн установява, че радият освобождава силно радиоактивен газ, наречен Радон.

Радонът е безцветен химически нереактивен инертен газ и е най-тежкият известен газ. Радонът е девет пъти по-плътен от въздуха. Тъй като това е един атомен газ (за разлика от кислорода например, който се състои от два атома), той лесно прониква в много обикновени материали като хартия, кожа, пластмаса с ниска плътност (като пластмасови торбички и т.н.), гипсокартон, хоросан, хартия за облицовки (кафява хартия), дървена облицовка и повечето изолации.

Радонът също е доста разтворим във вода и органични разтворители. Въпреки че реакцията с други съединения е сравнително рядка, тя не е напълно инертна и образува стабилни молекули. Радонът се счита за благороден газ, който се среща в няколко изотопни форми. Само две са открити в значителни концентрации в човешката среда: радон-222 и радон-220. Радон-222 е член на радиоактивната разпадна верига на уран-238. Радон-220 се образува в разлагащата верига на торий-232. Радон-222 се разпада в последователност от радионуклиди, наречени продукти на разпадане на радон. Атмосферните изхвърляния на радон-222 водят до образуването на радиоизотопи на тежките метали полоний, олово и бисмут, които бързо се прикрепят към други въздушни материали като прах. Това улеснява вдишването им.

Радонът е естествено срещащ се радиоактивен газ и произлиза от естественото разграждане (радиоактивно разпадане) на уран. Обикновено се среща в изгорели скали и почва. Водата също може да бъде източник на радон.

Основните пътища за потенциално излагане на човека на радон са вдишване и поглъщане. Радонът в земята, подземните води или строителните материали навлиза в работни и жилищни пространства и се превръща в продуктите му на разпадане. Въпреки че високите концентрации на радон в подпочвените води могат да допринесат за излагането на радон чрез поглъщане, вдишването на радон, отделян от водата, обикновено е по-опасно.

Радон може да влезе в домовете през пукнатини в подове, стени или фундаменти. Той може да бъде освободен от строителни материали или от вода, получена от кладенци, които съдържат радон. Нивата на радон могат да бъдат по-високи в домовете, които са добре изолирани, плътно запечатани и/или са построени върху почва, богата на елементите уран, торий и радий. Мазето и първият етаж обикновено имат най-високи нива на радон, поради близостта си до земята. Нивата на радон се изменят непрекъснато, както през денонощието, така и през различните сезони. През зимата постъпването на радон в жилищата е около 4 пъти по-интензивно в сравнение с лятото. При често отваряне на врати и прозорци концентрацията на радона спада до тази във външния въздух. През зимния сезон, когато помещенията се проветряват по-рядко и прозорците са уплътнени, е възможно да се регистрират завишени стойности.

Над 50% от съдържанието на естествения радиационен фон на земята се дължи на радона. Съгласно Основни Норми по Радиационна Защита (ОНРЗ-2004) за концентрацията на радон са приети препоръчителни нива. При констатиране на нива над препоръчителните, съществуват мерки, които се предприемат за намаляване концентрацията на радона. Такива са подобряване на вентилацията в помещенията, построяване на съоръжения за извличане на радона от сградата в атмосферата, ремонт на подовите покрития и др.

Радонът се разпада, като образува радиоактивни частици, които могат да се вдишат в белодробната ви тъкан. Те освобождават енергия, която може да увреди белите дробове, като причинява белодробен рак. Не всеки, изложен на радон, ще развие рак на белите дробове. Времето между излагането и началото на болестта може да отнеме много години.

Дългосрочното излагане на радон е втората водеща причина за рак на белите дробове след пушенето и водещата причина за рак на белите дробове при хора, които никога не са пушили.

При пушачи, бивши пушачи и дом с високи нива на радон, рискът от рак на белия дроб е особено висок.