Какво трябва да знаем за радона

  • Print

След откриването на алфарадиацията английския физик Ърнест Ръдърфорд през 1899г, през 1900г., немскиятот физик Фридрих Ернст Дорн установява, че радият освобождава силно радиоактивен газ, наречен Радон.

Радонът е безцветен химически нереактивен инертен газ и е най-тежкият известен газ. Радонът е девет пъти по-плътен от въздуха. Тъй като това е един атомен газ (за разлика от кислорода например, който се състои от два атома), той лесно прониква в много обикновени материали като хартия, кожа, пластмаса с ниска плътност (като пластмасови торбички и т.н.), гипсокартон, хоросан, хартия за облицовки (кафява хартия), дървена облицовка и повечето изолации.

Радонът също е доста разтворим във вода и органични разтворители. Въпреки че реакцията с други съединения е сравнително рядка, тя не е напълно инертна и образува стабилни молекули. Радонът се счита за благороден газ, който се среща в няколко изотопни форми. Само две са открити в значителни концентрации в човешката среда: радон-222 и радон-220. Радон-222 е член на радиоактивната разпадна верига на уран-238. Радон-220 се образува в разлагащата верига на торий-232. Радон-222 се разпада в последователност от радионуклиди, наречени продукти на разпадане на радон. Атмосферните изхвърляния на радон-222 водят до образуването на радиоизотопи на тежките метали полоний, олово и бисмут, които бързо се прикрепят към други въздушни материали като прах. Това улеснява вдишването им.

Радонът е естествено срещащ се радиоактивен газ и произлиза от естественото разграждане (радиоактивно разпадане) на уран. Обикновено се среща в изгорели скали и почва. Водата също може да бъде източник на радон.

Основните пътища за потенциално излагане на човека на радон са вдишване и поглъщане. Радонът в земята, подземните води или строителните материали навлиза в работни и жилищни пространства и се превръща в продуктите му на разпадане. Въпреки че високите концентрации на радон в подпочвените води могат да допринесат за излагането на радон чрез поглъщане, вдишването на радон, отделян от водата, обикновено е по-опасно.

Радон може да влезе в домовете през пукнатини в подове, стени или фундаменти. Той може да бъде освободен от строителни материали или от вода, получена от кладенци, които съдържат радон. Нивата на радон могат да бъдат по-високи в домовете, които са добре изолирани, плътно запечатани и/или са построени върху почва, богата на елементите уран, торий и радий. Мазето и първият етаж обикновено имат най-високи нива на радон, поради близостта си до земята. Нивата на радон се изменят непрекъснато, както през денонощието, така и през различните сезони. През зимата постъпването на радон в жилищата е около 4 пъти по-интензивно в сравнение с лятото. При често отваряне на врати и прозорци концентрацията на радона спада до тази във външния въздух. През зимния сезон, когато помещенията се проветряват по-рядко и прозорците са уплътнени, е възможно да се регистрират завишени стойности.

Над 50% от съдържанието на естествения радиационен фон на земята се дължи на радона. Съгласно Основни Норми по Радиационна Защита (ОНРЗ-2004) за концентрацията на радон са приети препоръчителни нива. При констатиране на нива над препоръчителните, съществуват мерки, които се предприемат за намаляване концентрацията на радона. Такива са подобряване на вентилацията в помещенията, построяване на съоръжения за извличане на радона от сградата в атмосферата, ремонт на подовите покрития и др.

Радонът се разпада, като образува радиоактивни частици, които могат да се вдишат в белодробната ви тъкан. Те освобождават енергия, която може да увреди белите дробове, като причинява белодробен рак. Не всеки, изложен на радон, ще развие рак на белите дробове. Времето между излагането и началото на болестта може да отнеме много години.

Дългосрочното излагане на радон е втората водеща причина за рак на белите дробове след пушенето и водещата причина за рак на белите дробове при хора, които никога не са пушили.

При пушачи, бивши пушачи и дом с високи нива на радон, рискът от рак на белия дроб е особено висок.