КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ХИВ И СПИН?

Всяка година на 1 декември с различни събития и инициативи в световен мащаб се отбелязва Световният ден за борба срещу СПИН. Целта е да се привлече вниманието на обществеността върху проблема като цяло, както и да се повиши осведомеността за начините на предаване и предпазването от ХИВ и други сексуално предавани инфекции.

Вирусът на човешката имунна недостатъчност (ХИВ) атакува защитната система на човека, така че тя да не може да осигури съпротива на организма срещу болести и инфекции. Той е насочен към клетките на имунната система, наречени CD4 клетки, които помагат на тялото да реагира на инфекция. В рамките на CD4 клетката ХИВ се репликира и на свой ред уврежда и унищожава клетката. Без ефективно лечение с комбинация от антиретровирусни лекарства, имунната система ще отслабне до степен, че вече не може да се бори с инфекцията и болестта.

Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) е термин, който характеризира най-напредналия стадий на ХИВ-инфекцията, в който имунната система е тежко увредена. В тази фаза организмът е податлив на всякакви видове инфекции, паразити, вируси или бактерии, които обикновено не могат да предизвикат болест у хора с нормално функционираща имунна система. Болестта се дефинира от появата на някои животозастрашаващи ракови заболявания или „опортюнистични инфекции“, наречени така, защото се възползват от отслабените защитни сили на организма.

СПИН е определяща характеристика на ранните години на ХИВ епидемията, преди антиретровирусната терапия (АРТ) да стане възможна. По настоящем, с оглед на по-широкия достъп до АРТ, повечето хора, живеещи с ХИВ, не прогресират до СПИН. Вероятността болестта да се прояви е по-голяма при хора с ХИВ, които не са били тествани, при хора, които са диагностицирани в късен стадий на инфекцията и при хора, които не приемат АРТ.

ХИВ се съдържа в повечето телесни течности на заразения човек, но единствено в кръвта, спермата, вагиналните и ректалните секрети, както и в кърмата има достатъчно висока концентрация, че да се предаде инфекцията. Основните пътища за предаване на ХИВ са:

• Сексуален контакт – незащитен сексуален контакт с лице, живеещо с ХИВ (без значение от сексуалните практики).
• Кръвен път – съдържанието на вируса е най-високо в кръвта в сравнение с другите телесни течности и следователно контактът с кръв на инфектиран човек носи значителен риск от заразяване. Кръвта и кръвните продукти, използвани в медицинската практика в нашата страна след 1986 г. задължително се изследват за ХИВ. Това намалява максимално опасността от заразяване при кръвопреливане. Най-висок риск от предаване на инфекцията по кръвен път съществува при споделяне на игли, спринцовки, друго оборудване за инжектиране или остри инструменти.
• Вертикал път – от майка, живееща с ХИВ, на нейното бебе по време на бременност, раждане или кърмене.

Независимо от това, че ХИВ-инфекцията не се лекува, тя може да бъде контролирана. Това е възможно с антиретровирусни лекарства, които спират репликацията на вируса. Терапията може да намали нивото на вирусния товар в тялото до толкова ниска степен, че имунната система да функционира нормално. Човек, живеещ с ХИВ, може да се радва на добро здраве, при условие че се придържа към лечението и то остава ефективно. Освен това, когато лечението работи, рискът за предаване на вируса е значително намален.

Вирусът на човешката имунна недостатъчност е управляем, но е хронично заболяване, което продължава цял живот. Хората, живеещи с ХИВ, се нуждаят от подкрепа за психичното си здраве и от промени в навиците си, за да поддържат добро здраве. Достъпът до рационално хранене също може да помогне поддържането на добро качество на живот. Както всеки друг, така и хората, живеещи с ХИВ, могат да изпитат широк спектър от други здравословни състояния, които може да се нуждаят от лечение и грижи. Подходът на здравеопазването, ориентиран към предоставяне на първични здравни услуги, трябва да има за цел предоставяне на цялостни здравни грижи на хората, живеещи с ХИВ, в които се разглеждат всичките им здравни проблеми.