24 март - Световен ден за борба с туберкулозата

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, което най-често атакува белите дробове (90% от случаите), но също така може да обхване и дсруги органи и системи на човешкия организъм – централна нервна система, лимфни възли, пикочо-полова система, кости, стави, храносмилателна система, очи и др.

ПРИЧИНИТЕЛ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Туберкулозата се причинява от т. нар. Микобактериум туберкулозис (бактерий на Кох). Той се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозните бактерии издържат до 3 г., но са изключително чувствителни към слънчевата светлина.  Тя ги унищожава при пряко действие в продължение на 5-10 минути.

ИЗТОЧНИК НА ЗАРАЗА

Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. Най-голямо количество бактерии се отделя през периодите на обостряне на болестта. Второстепенна роля, като източници на зараза, имат болните от небелодробни форми на туберкулоза, както и болните от туберкулоза животни – главно едър рогат добитък.

НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ

Проникването на инфекцията в белите дробове става най-често по въздушно-капков път. Заразяването става много лесно, когато се намираме в близост с болен, тъй като при кашлица, кихане, разговор той отделя туберкулозни бактерии във въздуха, а храчките му съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренася и чрез прахта, където туберкулозните бактерии остават дълго жизнеспособни. Възможно е и заразяване по хранителен път – през устата, при консумация на продукти от заразени животни без термична обработка. Бактериите могат да попаднат в организма и през увредени кожа и лигавици, но това се случва изключително рядко.

ИНДИВИДУАЛНА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ

Микобактериите са разпространени повсеместно и на практика всеки от нас се „среща“ с тях, но заболява една малка част от хората. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма. Затова всички фактори, които по различен начин потискат имунната система спомагат за развитие на туберкулозата.

ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО:

  • Непосредствен контакт с болен от туберкулоза – най-голям риск при семеен контакт.
  • Злоупотреба с алкохол, тютюнопушене.
  • Съпътстващи заболявания – хронични болести на белите дробове, алергични състояния, диабет, язвена болест на стомаха и др.
  • Липса на ваксинация.
  • Намалени защитни сили на организма, поради различни причини – прекарани инфекции, непълноценно хранене, преумора, психични травми.
  • Пребиваване продължително време в затворени колективи.
  • Заразеност с вируса, причиняващ СПИН.

СИМПТОМИ НА БЕЛОДРОБНА ТУБЕРКУЛОЗА:

  • Кашлица – това е най-характерния симптом. Тя е продължителна, като в началото може да се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес се засилва и става влажна. При пушачите е необходимо заострено внимание, тъй като може да се сбърка с присъщата им „тютюнджийска кашлица”.
  • Храчки – болните ги отделят сутрин, понякога в тях се среща кръв.
  • Температура – слабо повишена в продължение на месеци.
  • Изпотяване – предимно нощно време и обилно.
  • Болки в гръдния кош – срещат се често, усилват е при дишане и кашлица. Усещат се в раменните и страничните области на гръдния кош.
  • Отпадналост и безсилие, което продължава с месеци.
  • Липса на апетит и понижаване на телесното тегло.
  • Проява на задух, който е характерен за напредналите стадии на болестта.

Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомно. При възрастните хора тя често наподобява пневмония или инфекциозно заболяване. През този „скрит период” заразата прониква в голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с болния. Новите болни също са източник на зараза и те могат да заразят други.

При идентифициране на някой от посочените по-горе симптоми на заболяването, е необходима незабавна консултация с личния лекар или с лекар-специалист по белодробни болести.

ДИАГНОСТИКА

За ранното откриване на туберкулозата широко се използва туберкулинов кожен тест на Манту. За да се установи дали сте болен от белодробна туберкулоза, е необходимо да се извърши микробиологично изследване на храчка. Може да се наложи и рентгеново изследване на бял дроб.

ЛЕЧЕНИЕ НА ТУБЕРКУЛОЗА

Туберкулозата е лечима болест, особено ако своевременно се диагностицира.

В България средствата за диагностика, болничният престой и лекарствата за лечение се осигуряват от бюджета на Министерство на здравеопазването и са напълно безплатни за пациентите.

Пациент, който приема редовно предписаните му лекарства, бързо престава да бъде заразен и не представлява риск за останалите. Туберкулозата е лечимо заболяване, когато пациентът провежда своевременно и правилно лечение минимум шест месеца. През първите два месеца (интензивна фаза) лечението се провежда в специализирани лечебни заведения за болнична помощ с комбинация от лекарства. Броят на приеманите лекарства се намалява след приключването на този период и в следващата, т.нар. продължителна фаза, която обичайно трае четири месеца, лечението се провежда в амбулаторни условия. Дори когато се почувствате добре скоро след началото на лечението, в никакъв случай не трябва самоволно да прекратите редовното приемане на лекарствата, а да завършите целия курс на лечение съгласно уточнените срокове. Прекъсването на лечението може да доведе до възобновяване на инфекцията, повишен риск за заразяване на близките Ви и което е най-опасно, преминаване на туберкулозата в по-тежки (резистентни) форми, които не се повлияват от обичайните лекарства. Лечението на такива форми е много продължително, с повече странични ефекти и по-често е неуспешно.

ПРОФИЛАКТИКА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

  • Важно средство за предпазване от туберкулоза е прилагането на BCG ваксина. Ваксината е задължителна съобразно Имунизационния календар на Република България. Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето - от 48-ия час след раждането на бебето. Новородените се имунизират в родилния дом, преди изписването им. На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. На децата без белег се прави проба Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново. На 7 години, съгласно Имунизационния календар на Република България, се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба Манту. При отрицателна реакция са извършва ваксинация.
  • Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;
  • Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);
  • Поддържане на добра лична и обществена хигиена;
  • Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;
  • Приемане на лекарственото средство Изонид (Римицид) при лица с латентна туберкулозна инфекция;
  • Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.

Ограничаване влиянието на всички фактори, които намаляват естествените съпротивителни възможности на организма е в основата на овладяване на самия риск за заболяване от туберкулоза.