ХИВ/СПИН - въпроси и отговори

СПИН или Синдром на придобита имунна недостатъчност представлява вирусна инфекция, която се предизвиква от човешкия имунодифицитен вирус – ХИВ.

            Какво представлява вирусът?

            Той е на границата между живата и неживата природа, т.е. прилича на живите организми по способността си да се самовъзпроизвежда, защото притежава генетична информация и белтъчна обвивка, но няма собствена обмяна на веществата и може да се размножава единствено в жив организъм, при определени условия. ХИВ има способността да прониква в определени клетки на организма –Т-хелпери  (помощници), като се вгражда в техните ядра. Така клетките започват да възпроизвеждат неговата генетична информация и неговата белтъчна обвивка до смъртта си. Постепенно броят на Т-хелперите, отговорни за имунното състояние на организма, намалява, като обуславя дълбока имуносупресия, характерна за напредналата ХИВ-инфекция.

Как протича инфекцията?

            След проникване на вируса в организма, се наблюдава прозоръчен период от 4-6 седмици, през който инфекцията не се открива. През този период започва изграждането на антитела, които представляват ответна реакция на организма срещу чуждата информация в него. През този период заразеният е серонегативен или с други думи инфекцията дава отрицателен резултат при тестване.

            Следва латентен период, през който заразеният е серопозитивен. Това значи, че няма признаци на болестта, но в кръвта му се откриват антитела чрез тестване и той е потенциален заразоносител. Този период трае средно 10 години.

            След латентния период идва клинично проявената инфекция, известна като СПИН – синдром на придобита имунна недостатъчност.

            Клинична картина.

            Започва с постепенно начало, което се изразява с обща слабост, лека умора, бързо спадане на тегло, постепено покачване на температурата без втрисане, нощни изпотявания, уголемяване на групи линфни възли, хронична диария. Следва разгърнато състояние с разнообразна клинична картина, най-често: тежки пневмонии, мозъчни възпаления, Сарком на Капуши – малки червени възелчета по кожата и лигавиците на устата. До 2 години настъпва смърт от придружаващи инфекции.

            Статистика.

            Всеки ден в света се заразяват хиляди.

            От 1986 г. до средата на месец февруари 2019 г. в България са регистрирани общо 3 050 лица с ХИВ инфекция.

По път на инфектиране се запазва тенденцията от последните години – 88% от новорегистрираните с ХИВ–инфекция са се инфектирали по сексуален път. От регистрираните случаи през 2018 г. - 53% са от групата на мъжете, които правят секс с мъже, а 11% са се инфектирани при инжекционна употреба на наркотици.

И през 2018 г. най-засегната е възрастовата група 30-39 г. - 40%, следвана от възрастовата група 20-29 г. – 29%.

Географското разпространение показва, че по-голямата част от новоинфектираните с ХИВ са предимно в големите градове.

Честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ инфекция на 100 000 души население в страните от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство е 5.8, за България е 3.4, т.е. страната ни е с двойно по-ниско разпространение на ХИВ сред страните от ЕС и ЕИП.

            Пътища на предаване на инфекцията.

Най-често това става по полов път – при необезопасен контакт със заразен партньор, но също така и по кръвен – при използването на общи игли и спринцовки, режещи инструменти. Предаването на вируса може да стане и по вертикален път – от заразена майка на нейното бебе в периода на бременност, раждане и кърмене.

            Как не се предава ХИВ?

            ХИВ се изолира от сълзи, пот, урина, слюнка, като при тях не достига концентрации, които да го правят рисков.

            Най-висок е вирусният товар в кръвта, следва семенната течност, вагиналните секрети и в млякото на кърмачки.

            ХИВ не може да съществува продължително извън човешкия организъм.

            Не се предава:

  • Чрез обикновени социални контакти – ръкостискане, милване, целувка за поздрав, обитаване на общо жилище, общи съдове за хранене.
  • От обществени басеини, бани, тоалетни, спортни помагала.
  • При ухапване от насекоми.
  • При кръводаряване със системи и спринцовки за еднократна употреба.

Изследване.

            Доброволно, анонимно и безплатно в Регионалните здравни инспекции. Използват се кръвни тестове, които откриват антигени или антитела. Голяма част от хората по света, заразени с ХИВ, не знаят своя статус. Доброволното тестване и консултиране се доказват като ефективна публична здравна стратегия, тъй като спомагат за намаляване на рисковото поведение и по-голямата употреба на презервативи. Тестването и консултациите са първият етап на грижите и подкрепата за хора с ХИВ/СПИН.

            В Наредба №47 от 11 декември 2009 г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на СПИН са посочени лицата, на които се извършва и предлага скринингово изследване за заразеност с ХИВ.

            Какъв вид лечение е възможно?

            Лечението и грижите се състоят от различни елементи, които обхващат доброволно консултиране и тестване, подкрепа при превенция на разпространение на вируса, последващо съветване, съвети за хранене, профилактика и лечение на инфекции и обезпечаване на антиретровирусните лекарства. До този момент са одобрени 30 антиретровирусни лекарства, които лекуват хора, заразени с ХИВ.

            Тези лекарства се подразделят в няколко основни класа:

  • Инхибитори на обратната транскриптаза, в т.ч. нуклеозидни инхибитори и ненуклеозидни инхибитори;
  • Протеазни инхибитори;
  • Инхибитори на навлизането и фузионни инхибитори;
  • Интегразни инхибитори.

Комбинираните продукти обединяват лекарства от повече от един клас.     Лекарствата, които са достъпни на този етап не лекуват ХИВ инфекцията или СПИН. Те могат да подтиснат вируса до неопределимо ниво, но не могат да го елиминират.     

Профилактика:

  • Познаване и избягване на рисково сексуално поведение.
  • Правилно използване на предпазни средства.
  • Не употреба на чужди принадлежности за бръснене, за татуиране, игли и спринцовки и др.
  • Своевременно лечение на сексуално предавани инфекции.
  • Адекватно поведение към заразяването – да се пазим от инфекцията, а не от ХИВ позитивните.